Експерти пресметнаха: 134 дни ще работим за държавата през 2024 г.
Общо 134 дни ще работим за страната през 2024 г. Това пресметна Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ).
Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани доходи в размер на 75,2 милиарда лева Приемайки, че за ден се създават малко над 562 млн. лв. - изчислено на база прогнозния размер на Брутният вътрешен продукт от 206 милиарда лева през 2024 година, то са нужни 134 дни с цел да попълним държавната хазна.
Според календара и поради, че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна независимост ще настъпи на 13 май 2024 година, посочват от ИПИ.
Тази дата стъпва на консолидираните доходи в хазната, само че следва да се регистрира и огромният бюджетен недостиг в последните години. През 2024 година консолидираните държавни разноски са планувани в размер на 81,4 милиарда лева, което значи, че дефицитът в държавните финанси се чака да доближи 6,2 милиарда лева
Тази сума се равнява на 11 спомагателни дни, в които стопанската система би трябвало да работи единствено за бюджета, в случай че желаеме да няма недостиг и да покрием всички разноски без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен недостиг в размер на 6-7 милиарда лева и през 2025, и 2026 година, тъй че тематиката за устойчивостта на бюджета, размерът на държавния дълг и лихвите по него ще бъде изключително настояща в идващите години.
ИПИ наблюдава всички канали, по които се финансират въпросните 81,4 милиарда лева консолидирани разноски. Косвените налози носят 25,4 милиарда лева, в това число 18,5 милиарда лева от Данък добавена стойност, близо 6,5 милиарда лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките налози носят 12,9 милиарда лева, в това число 7 милиарда лева от облагането на приходите на физическите лица и 5,9 милиарда лева от корпоративните налози. Това са общо към 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от обществено и здравно обезпечаване доближават 17,7 милиарда лева, в това число 12,8 милиарда лева вноски за публичното обезпечаване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 милиарда лева вноски за здравно обезпечаване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Описаните дотук доходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените налози - близо 1,6 милиарда лева доходи, и другите неданъчни доходи, в това число 3,5 милиарда лева доходи от такси, 1,8 милиарда лева доходи и приходи от благосъстоятелност и 2,5 милиарда лева от продажбата на активи. Общо неданъчните доходи финансират към 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и предстоящите 660 млн. лева вноска от Българска народна банка. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от Европейски Съюз се чака да доближат над 7 милиарда лева Това са средства, които в огромна си част финансират финансови разноски в бюджета, т.е. поддържат обществените вложения. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Европейски Съюз.
Въпреки че през 2024 г. бюджетната процедура се възстановява - има признат бюджет и правила за основни бюджетни индикатори (например формулата за установяване на минималната заплата), фискалната политика ще продължи да бъде измежду водещите провокации пред държавното управление.
Според ИПИ е време да се сложи фокус върху политиката по разноските, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматизираното повишаване на разходната част без действително да се реализира прогрес в основни обществени сфери. Другият фокус несъмнено би трябвало да е устойчивостта на бюджета и свиването на недостига, безапелационни са от Института за пазарна стопанска система.
Всеки искащ може да ревизира къде отиват налозите му и да пресметна своя Ден на персоналната данъчна свобода на отдадената страницата на ИПИ - .
Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани доходи в размер на 75,2 милиарда лева Приемайки, че за ден се създават малко над 562 млн. лв. - изчислено на база прогнозния размер на Брутният вътрешен продукт от 206 милиарда лева през 2024 година, то са нужни 134 дни с цел да попълним държавната хазна.
Според календара и поради, че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна независимост ще настъпи на 13 май 2024 година, посочват от ИПИ.
Тази дата стъпва на консолидираните доходи в хазната, само че следва да се регистрира и огромният бюджетен недостиг в последните години. През 2024 година консолидираните държавни разноски са планувани в размер на 81,4 милиарда лева, което значи, че дефицитът в държавните финанси се чака да доближи 6,2 милиарда лева
Тази сума се равнява на 11 спомагателни дни, в които стопанската система би трябвало да работи единствено за бюджета, в случай че желаеме да няма недостиг и да покрием всички разноски без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен недостиг в размер на 6-7 милиарда лева и през 2025, и 2026 година, тъй че тематиката за устойчивостта на бюджета, размерът на държавния дълг и лихвите по него ще бъде изключително настояща в идващите години.
ИПИ наблюдава всички канали, по които се финансират въпросните 81,4 милиарда лева консолидирани разноски. Косвените налози носят 25,4 милиарда лева, в това число 18,5 милиарда лева от Данък добавена стойност, близо 6,5 милиарда лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките налози носят 12,9 милиарда лева, в това число 7 милиарда лева от облагането на приходите на физическите лица и 5,9 милиарда лева от корпоративните налози. Това са общо към 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от обществено и здравно обезпечаване доближават 17,7 милиарда лева, в това число 12,8 милиарда лева вноски за публичното обезпечаване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 милиарда лева вноски за здравно обезпечаване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Описаните дотук доходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените налози - близо 1,6 милиарда лева доходи, и другите неданъчни доходи, в това число 3,5 милиарда лева доходи от такси, 1,8 милиарда лева доходи и приходи от благосъстоятелност и 2,5 милиарда лева от продажбата на активи. Общо неданъчните доходи финансират към 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и предстоящите 660 млн. лева вноска от Българска народна банка. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от Европейски Съюз се чака да доближат над 7 милиарда лева Това са средства, които в огромна си част финансират финансови разноски в бюджета, т.е. поддържат обществените вложения. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Европейски Съюз.
Въпреки че през 2024 г. бюджетната процедура се възстановява - има признат бюджет и правила за основни бюджетни индикатори (например формулата за установяване на минималната заплата), фискалната политика ще продължи да бъде измежду водещите провокации пред държавното управление.
Според ИПИ е време да се сложи фокус върху политиката по разноските, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматизираното повишаване на разходната част без действително да се реализира прогрес в основни обществени сфери. Другият фокус несъмнено би трябвало да е устойчивостта на бюджета и свиването на недостига, безапелационни са от Института за пазарна стопанска система.
Всеки искащ може да ревизира къде отиват налозите му и да пресметна своя Ден на персоналната данъчна свобода на отдадената страницата на ИПИ - .
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ